Типична клинична картина е парализа на едната половина на тялото (хемиплегия). При по-лека увреда се наблюдават частични движения в крайниците (хемипареза).

      При лечението най-важното е да се изгради рехабилитационна стратегия, съобразена с възрастта и двигателните възможности на пациентите.

      Ранното изправяне и прохождане са ключов момент във възстановителния процес, както и обучението в самообслужващи дейности от ежедневието.

     Прогнозата е добра по отношение на ходенето и не толкова благоприятна за възстановяване на финните движения на ръката.

Най-чести причини са:

• Прекомерното натоварване на ставата
• Наднормено тегло и обездвижване
• Слабост на мускулите 
• Генетична предразположеност 
• Хормонални проблеми, особено при жени след менопаузата

Болката в ингвиналната област, по вътрешната част на бедрото и зад коляното е основен симптом. 

Ранното диагностициране и рехабилитация са с благоприятна прогноза за: 

• Намаляване на болката 
• Подобряване на движенията в тазобедрената става 
• Укрепване на мускулатурата на крака и гърба. 

При сериозни дегенеративни увреждания или некроза на главата на бедрената кост най-доброто решение е смяна на ставата.

ЕНДОПРОТЕЗИРАНЕ. 

Най-честата причина е фрактура на главата или шийката на бедрената кост, тежка форма на коксартроза.

Прогнозата за ранно прохождане е благоприятна, тъй като изправянето на пациентите става веднага след сваляне на дренажа.

Рехабилитационна стратегия:  

• Засилването на бедрения мускул
• Възстановяване на обема на движение в ставата.

Ако счупването е в зоната на трохантера (пертрохантерна фрактура) на бедрената кост се извършва оперативна интервенция с пирони и планки.

Прогнозата за ранно прохождане е неблагоприятна, защото стъпването на оперирания крака се разрешава след минимум три месеца.

В ранния следоперативен период ходенето може да се осъществява с помощни средства. 

Рехабилитационната стратегия: 

• Укрепване и поддържане на мускулите на бедрото 
• Ранно изправяне на един крак с леко обременяване от страна на оперирания.

Причините за развитие на гонартрозата са: 

• Вродени деформации на коляното
• Претоварване на ставата
• Увреждане на менискусите
• Хормонални смущения
• Плоскостъпие

Болката е характерен симптом особено сутрин при раздвижване,при слизане по наклон и натоварване в ежедневието.

При движенията се чува “пукане”, а при обостряне се появява хидропс в ставата (течност).

Рехабилитационна стратегия:

Ранната диагноза и изготвянето на индивидуална рехабилитация имат благоприятна прогноза.

Предпазването от развитие на флексионна контрактура (невъзможност да се “заключи” крака в коляното), както и поддържане на силата на бедрения мускул са приоритетни задачи в лечебната програма.

ЕНДОПРОТЕЗИРАНЕ НА КОЛЯННА СТАВА

Смяната на коленната става в повечето случаи е планирана оперативна интервенция.

Най-честата причина е напреднал стадий на гонартроза(артроза на колянната става).

Прогнозата е добра по отношение на ранното изправяне и прохождане.

Рехабилитационната стратегия:

Първият етап е преди смяната на ставата и е изключително важен за гладкото протичане на следоперативния акт и се състои в упражнения за поддържане на двигателните възможности на пациента.

Вторият етап се състои в: 

• Изграждане на мускулна маса и възстановяване на силата на бедрото и подбедрицата на оперирания крак.
• Упражнения за засилване на мускулите на гърба и ръцете     

Причините са комплексни:

• Принудителното заемана на флексионна поза по време на работа
• Слабост на дисковия апарат 
• Дегенеративни промени,които могат да бъдат причина и последица
• Наднормено тегло и обездвижване. 

Могат да бъдат засегнати всички отдели на гръбначния стълб ,но най-често това е лумбалния дял(кръста).

Болката  е основен симптом която обхваща като в клещи съответната област и принуждава пациента да заема характерна аналгетична поза на тялото.

Ако имаме засягане на нервно коренче са налице двигателни и сетивни разстройства (парези и парестезии).

Рехабилитационна стратегия:

• Изграждане на здрав мускулен корсет 
• Релаксиране на мускулатурата с повишен тонус
• Тракционно лечение
• Мобилизационни техники и прийоми.

Причините могат да бъдат доста разнообразни, но най-често са вследствие на неправилна стойка и прекалено натоварване на мускулите на гръбначния стълб. 

С течение на времето и с възрастта, ако не се вземат съответните рехабилитационни мерки, оплакванията се засилват.

Болката и чувството на скованост стават перманентни, ограничават се движенията във всички части на гръбначния стълб, мускулатурата става ригидна (твърда).

Започват дегенеративни изменения в прешлените и дисковете или така нареченото „ошипяване”. 

Рехабилитационна стратегия:

Ранното започване на лечението е с благоприятна прогноза.

Лечебната физкултура както и специфичните масажни техники са приоритетни за изграждането на правилна стойка и укрепване на мускулите на цялото тяло.

Често срещани диагнози са :

• лумбаго (болка в кръста)
• ишиас (възпаление на седалищния нерв)
• спондилоза (дегенерация на междупрешлените дискове)
• остеохондроза (увреждане на хрущялните пръстени на диска) 

Заболяванията засягат поясния, шийния и торакалния отдел на гръбначния стълб.

Причините са:

• Неправилното натоварване на гръбначния стълб в ранна детска възраст
• Бързо израстване на детето
• Плоскостъпие
• Вродено изкълчване на тазобедрената става (luxatio coxae congenita) 
• Идиопатична сколиоза.

Изкривяванията на гръбначния стълб могат да бъдат в: 

• Предно-задна посока (кифоза или кифотична стойка) 
• Странична посока (сколиоза или сколиотична стойка)
• Смесени (кифо-сколиоза).

Рехабилитационна стратегия:

Колкото по-рано се започне с изправителната гимнастика и лечебните масажни техники, толкова по-добри резултати ще бъдат постигнати.

Лечението е продължително и изисква голямо търпение от страна на децата и родителите.

Нашите специалисти ще ви помогнат в изграждане на индивидуален лечебен план, в който ще се включат:

• Различни игрови методи на лечение
• Подходящ спорт за детето

Избор на ортези ако е необходимо

Рехабилитационната стратегия:

• Общо укрепване на мускулатурата на тялото
• Упражнения за подобряване на дишането и предпазване от заболявания на дихателната система
• Заемането на специфични пози на тялото с цел предпазване от декубитални рани.

На по-късен етап от рехабилитацията:

• Включване на активни упражнения
• Вертикализация и обучение в ходене с помощни средства.